Орязването на президентските пълномощиия са, за да се ограничи злоупотребата на власт от Радев
Огнян Минчев
Пропагандата на кремълската пета колона твърди, че държавното управление прави " брутална чистка " в Министерство на вътрешните работи и другите държавни институции по политически аргументи.
Оставяме настрани въпроса " Кой приказва " - приказват пропагандните рупори на един престъпен политически режим, ръководещ 1/7 част от международната суша с убийства, репресии и произвол.
Но не можем да оставим " настрани " въпроса за какви " чистки " става дума? Главният секретар на Министерство на вътрешните работи е назначен от принципала на " служебната власт " - и е редно да подаде оставка с избора на законно държавно управление, което има легитимност за смяна на основни фигури в ръководството с цел да може да реализира политиките, оповестило за цели на своето ръководство. Вместо това Радев и свитата му пищят - " чистка ", като че ли, че назначенията на служебната власт имат каквато и да е легитимност след прехода на държавното ръководство в ръцете на законно определено държавно управление.
Но писъците за " чистки " на Решетниковата гарнитура във властта бледнеят пред митингите на кремълската агитация, че сегашното болшинство трансформира закони и даже конституция, с цел да ограничи властта на Радев в държавното ръководство.
" Правят закони против един човек... ", кърши пръсти кремълската прислуга - обичаен " бранител на демокрацията ".
Нека бъдем наясно - смяната на законите и избрани конституционни текстове в бранша на президентските компетенции - към момента единствено планувани - се постанова не заради политическо противоречие с президента за упражняването на неговите компетенции, а заради незабавна нужда да се ограничи СИСТЕМНАТА ЗЛОУПОТРЕБА с власт на Радев и неговата камарила.
В продължение на две години - с дребни спирания - България се ръководи от служебни държавни управления заради дълбоката рецесия на партийно-парламентарната система след митингите от лятото на 2020 година
От тази гл. точка - служебното ръководство е " по наложителност " и заради това - неговият принципал Радев не предстои на рецензия за корист с власт. Но това е единствено формалната страна на нещата.
На процедура, служебните ръководства на Радев влязоха в бездънен спор с духа и буквата на българската конституция, което ни разрешава да квалифицираме това практикуване на държавна власт като " узурпация ".
Първо, политическата позиция на Радев през цялото време на неговото избиране през 2016 година е позиция на политически партизанин, лаком за власт, а не на президент - обединител на нацията към нейните ползи. Този ламтеж за власт изключително мощно нарастна с оглавяването на митинга през 2020 година, при което Радев намерено стартира да се държи като партиен водач. Партиен водач, само че с пълномощията и властта на президент...
Второ, през цялото време на своето служебно ръководство, Радев изцяло погази рамката на конституционната формулировка за служебно държавно управление. Законодателят е планувал служебният кабинет като едно " техническо държавно управление " (caretaker government), което има за задача да провежда идващите избори в избран период и да реализира ОПЕРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ на страната.
Служебното държавно управление няма мандат за осъществяване на своя политика, защото не предстои на избор и надзор от Народното събрание - то е лимитирано от лимитираните компетенции на самия президент. Радев погази статута на служебното ръководство още със основаването на първия си кабинет в края на 2016 година Той разпореди служебния кабинет да закупи изтребители " Грипен ", макар безапелационните разпореждания на закона, че решения от сходен мащаб наложително се утвърждават от Народното събрание. Наложи се идващото постоянно държавно управление да анулира решението за " Грипен " на " ранния Радев ".
Но същинския вихър от злоупотреби с държавната власт стартира напролет на 2021 година, когато Радев сътвори своя втори по ред длъжностен кабинет.
Държавната администрация, специфичните служби, цялата обществена институционална система бе безмилостно пометена от отмъстителния длъжностен принципал.
Плахите митинги против вихрещото се безсрамие - чистка бяха удавени в назидателния мотив - " Това са чиновниците на статуквото ". Този мотив бе с наслада стихотворец и от протестърски маргинали, за които политическото възмездие бе по-важно от законите на страната. И в случай че чиновниците на статуквото са залужавали да си отидат, каква легитимност са имали чиновниците на Решетниковото протеже да заемат всички контролни позиции в държавното ръководство?
През пролетта на 2021 година бе осъществена първата арогантна узурпация на властта от опартизанилия се президент, подкрепена от в точния момент преориентиралите се представители на българската олигархия. Тази чистка на държавната администрация и на управлението на националната сигурност в действителност не е преставала през целия интервал до късната пролет на 2023 година
Краткотрайното ръководство на четворната коалиция съвсем не съумя да направи промени в контролните позиции на институциите. Дори в случаите, в които някакви смени бяха осъществени, те бяха съпроводени с обезверените писъци на президентството, че в страната се прави " чистка ". Има сентенция " крадецът вика - дръжте крадеца ".
В случая - узурпаторът на държавната власт шумно се оплаква, че постоянното държавно управление сменя фрагменти, за чието предопределение самият Радев има нулева легитимност като принципал на служебно ръководство.
Безпощадните чистки на Радевите служебни ръководства обаче не са цел, а единствено средство - средство за лакома, безконтролна и ненаситна консумация - узурпация на държавната власт. Кадрите, които Радев наслага по другите етажи на институциите - в единодушие или в прорез със своите компетенции - през днешния ден мощно блокират българската държавна машина, осуетяват политически решения и политически промени, които би трябвало да върнат България на картата на европейската демократична и интеграционна система.
Вземете най-простия образец - Радевия надзор върху Съвет за електронни медии. Председателят на институцията дружно с " гъвкаво болшинство " от членове редовно осуетява възобновяване на салдото и плурализма на медийната среда, гарантирайки систематична надмощие в медийното пространство за пропагандната нервност на кремълската пета колона - изключително след началото на експанзията на Кремъл против Украйна.
Последният длъжностен кабинет на Радев подписа 13 (!) годишен контракт с турската държавна газоразпределителна компания " БОТАШ ", който на процедура подсигурява контрола на " Боташ " върху инфраструктурата и трафика на газ през българска територия, освен това на солени по интернационалните ограничения цени. Договорът с " Боташ " е интегрална част от напъните на Кремъл да запази и усили газовия поток към Европа благодарение на турската държавна политика на централизация на газ в турски ръце като " хъб " за доставяне на Стария континент.
България надали може да се опълчва на процеси от континентален мащаб, само че контролът върху българската газова инфраструктура и газова политика би трябвало да остане в български ръце.
Дори държавното управление на Българска социалистическа партия при Виденов отхвърли на Газпром да съобщи българския суверенитет на газовата мрежа в страната. С каква легитимност Радев и неговите министри подписват подобен контракт? И по какъв начин да назовем " служебното " ръководство по различен метод с изключение на узурпиране на държавната власт?
По времето на служебното ръководство сред 2021-2023 година към президентството се оформи кръг от главните олигархични фигури в страната, търсещи отбрана на своите ползи през решенията на служебната изпълнителна власт.
Кремълската агитация, кремълския надзор върху службите за сигурност, кремълските ползи в българската икономическа политика и политика за сигурност (включително Украйна), имаха своите сигурни позиции в политическите решения на служебното ръководство заради позициите на служебния принципал, узурпирал цялата държавна власт без каквито и да е конституционни и институционални учредения.
Нещата стигнаха до такава степен, че представителите на президентството намерено и все по-настойчиво постъавяха въпроса за смяна на българската конституционна система в посока президентско ръководство. България бе изправена на ръба на своето отпадане от демократичната система на европейската и атлантическа интеграция и сриване в хаоса на евразийската тирания.
Кадровите промени и законовите промени в областта на президентските компетенции са минималната допустима защитна реакция на парламентарната народна власт в България против арогантните упоритости и " спуснатите " от непозната мощ задания на едно лице, сложено на върха на българската страна, което води политика в директен прорез с националния интерес и в услуга на страна, оповестила България за " враждебна мощ ".
Ако България бе страна в цялостния мащаб на своята законна демократична власт, позициите на Радев отпред на страната щяха да бъдат закономерно оспорени от един развой на следствие, кадърен да докара до неговото премахване от власт.
Говорителите на президента знаят това и заради тази причина трескаво ни увещават, че в случай че Радев напусне президентския пост, ще оглави супер сполучлива политическа партия, която незабавно ще завоюва политическата власт в страната. Нищо няма да завоюва.
Ще направи това, което направиха някои негови прародители - ще направи партия-файтон. Но преди да я направи, може да нанесе още мъчителни удари върху българския народен интерес сходно на тези, които към този момент реализира.
